ЕРУДИЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРУДЍЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Голяма осведоменост и основно познаване на литературата в много или в някои области на науката, техниката, изкуството; образованост, начетеност. Всички знаеха, че стълкновенията между Каравелов и княза бяха много чести. Не бе тайна и това, че със своето красноречие и ерудиция Каравелов понякога така уплиташе княза, че той напущаше стаята раздразнен и безсилен. В. Геновска, СГ, 99. Йовков не виждаше между нашите критици нито един достатъчно подготвен, авторитетен, за да може да стане истински посредник между писателите и читателя,.., да го осветлява с ерудиция, с убедителност, която да вълнува и да просветлява мисълта на читателя... Г. Константинов, Сб??СЕП, 458. Безспорни са сценичната ерудиция на постановчика Кр. Мирски и професионалната вещина на изпълнителите. ВН, 1960, бр. 2604, 4. Примерно, демонстрирайте ерудиция и полемичност на базата на световния опит. Й. Попов, ИЖП, 37.

— От лат. eruditio през. рус. эрудиция или нем. Erudition.