ЕРУПЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРУ̀ПЦИЯ ж. Геол. Избухване, изригване на вулкан. Във връзка с кредните ерупции и като техен последен отзвук, Витоша е опасана с обръч от термални извори. П. Делирадев, В, 144. При вулкани от типа на Везувий, след изхвърлянето на вулканска пепел и газове, започва лавова ерупция. Лавата се издига нагоре, изпълва кратера, прелива през него и тече във вид на лавови потоци. Р. Христов и др., Г, 71.

— От лат. eruptio през нем. Eruption.