ЕРФЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРФЕНЀ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. 1. Угощение, при което всеки от участниците заплаща своя дял. В тая Бялочерковска Капуа се бяха разсипали много леки търговци и мирасъ-еджии в ерфенета и парси. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 82. — Е, хайдите сега да се съортачим и да купим нещо за ядене, и да хапнем.. — Бива, бива, защо да не бива, не ли е с хесап? Не ли ще бъде ерфене? Ил. Блъсков, ПБ, 62-63. С ерфене и камила се ядит. Погов., СбНУ IV, 246. // Делът от общите разноски при такова угощение, който трябва да заплати всеки един от участниците. Яжте и пийте, дружина, / ерфенето си плащайте! Нар. пес., СбНУ ХLХI, 28. Яйте да сберем ерфене, / от всяка мома по пара, / по пара, по дукато, / да купим вино червено, / и върла бисер ракия, / па да упоим майките, / да ни е лесно с момите. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 171.

2. Разпределение на общински разноски (данък, такси и др.), при което всяко лице заплаща частта, която му се пада (Ст. Младенов, БТР).

3. Диал. Моминско увеселение два дена след Богоявление или Иванов ден, което съчетава угощение с някои народни ритуали (Вл. Георгиев и др., БЕР I).

— Вер. от гр. Tρο5άνεια 'поява на любовта' през тур.