ЕРЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀРЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Разигравам, разкършвам; еря. ерча се страд.

ЀРЧА СЕ непрех. Разг. Демонстрирам сила, самочувствие, обикн. за да разгневя, да ядосам някого, да предизвикам някого; ежа се, перча се. — На човечеството за това му е дадена речта, за да общува най-искрено, а не да ми се муси и да ми се ерчи. Ал. Томов, П, 74.