ЕРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀРЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. 1. Разигравам, разкършвам, обикн. кон; ерча. Юлупски юнак здрави пруважда, / ".. Коня ша ерим, сабя ша вием, / сабя ша вием, земя ша делим." Нар. пес., СбНУ ХХХV, 76. Не мога конче да еря, / не мога сабя да връша, / не мога калъч да влача. Нар. пес., СбНУ ХХХV, 64.

2. За мъжка птица — оплождам. Петелът ери кокошката. Н. Геров, РБЯ V, 618. еря се страд. и взаим.

ЀРЯ СЕ непрех. Диал. Гневя се, ядосвам се; ерча се.