ЕСАКЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Диал. Ординарец, телохранител. Той събирал в къщата си цяло стадо хрътки и копое, цели ергелета коне и цяла тайфа измекяри, оръженосци (есакчии), чибукчии и така нататък. Л. Каравелов, Съч. II, 38.
— От тур. yasakçi. — Друга форма: ясакчия.