ЕСАУЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСАУ̀Л м. Остар. Книж. 1. Само ед. В дореволюционна Русия — офицерски чин в казашките войски, съответствуващ на капитан и ротмистър. Есаулът Фролов, измъчван от раните си, даваше неясни, предпазливи и мрачни отговори. Й. Йовков, Разк. II, 231.

2. Лице с такъв чин. Един отрядец от петнайсет души казаци,.., предвождани от един млад, голобрад есаул, беше посетил града. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 22. Млад есаул, добродушно усмихнат под мустак, нахлупи на главата му един казашки калпак, който стигна до ушите му. З. Сребров, Избр. разк., 59.

— От тюрк. през рус. есаІл.