ЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀСВАМ, ‑аш, несв.; ѐсна, ‑еш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Диал. 1. Подвиквам, произнасям ес на впрегнато добиче, за да го спра и върна малко назад.

2. Спирам изведнъж коня, който яздя, като го карам да отстъпи назад. Той дръпна юздана на коня си, есна го така, че добичето се изправи на задните си крака и пяна покапа от бърните му. Г. Манов, КД, 47.

ЀСВАМ СЕ, несв.; есна се, св., непрех. За добиче или кон — рязко, изведнъж се спирам и се отдръпвам назад. Легнал си в колата и заспал, а добичетата си знаели пътя, веднъж ли са минавли по него? Вървели що вървели, изведнъж се еснали назад. Събудил се тато, гледа, биволите се надвесили над стръмен бряг. Т. Харманджиев, КВ, 610.