ЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀСЕН, ‑та̀, мн. ‑и, ж. 1. Едно от четирите годишни времена, между лятото и зимата, което започва за Северното полукълбо на 22-23 септември и свършва на 21-22 декември. В един ден само, наедно с дъжда, беше дошла и есента. Й. Йовков, ЧКГ, 287. Наближаваше краят на август и макар горещината да беше все още много силна, в посърналата зеленина и уморения блясък на слънцето се долавяха първите тръпки на есента. Д. Димов, Т, 26. Много пролети, много лета, много есени и много зими, съм се учудвал над странните промени в природата, над неочакваните случки в живота. Елин Пелин, ПБ, 5. Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; всичко се приготвило да умре, да заспи. Л. Каравелов, Съч. V, 172-173. — Там остала моя сабля, / и при сабля и марама, / у мараму огледало, / да се гледаш сву есени, / сву есени, сву пролети. Нар. пес., СбВСтТ, 616. ● Обр. И в мене лъха морна есен, / и в мене пада скръбен здрач. Н. Лилиев, Ст 1919, 30. И всичко / миришеше на млада пролет... Само / мъглива есен гнездеше се още / в душата на Стоичко Влаха, че / отдавна вече Ралица и Иво — / мъж и жена — живеяха честито. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.
2. Прен. Поет. Само членувано. Човешката възраст, която настъпва след зрелия период, предшествайки старостта и края на живота. След това съзна постепенно, че нервността, досадата, мизантропията, които го притискаха сега, идеха от съжалението, че не беше срещнал едно такова момиче по-рано, преди да влезе в есента на живота си. Д. Димов, Т, 201. В живота на много момичета е имало един единствен мъж,.. Но някои от тях нямат щастието да изминат
заедно с любимия пролетта, лятото, есента и белоснежната зима на своя живот. ВН, 1959, бр. 2522, 2. Фърка времето крилато, / .. / мина мойта пролет, лято / влязох и аз в есен. Ив. Вазов, Съч. III, 197. Есента е песен на тъгата в нас. / .. / Пада бурна есен в моя сетен час. В. Марковски, СМ, 110.
3. Като нареч. Само ед. а) Само нечленувано. През периода на това годишно време, наесен. Трамваят, пролет, лятос и есен, постоянно носи гости от столицата. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 15. Животът на нашето семейство минаваше пролет и есен около огнището във втория кат на къщата. Ив. Хаджийски, БДНН II, 12. Листата пролет растат, лете ся държат, а есен капят. Д. Мутев, ЕИ, 85. Като мухи сме мрели есен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45. б) Само членувано. Разг. През последната изминала есен или през най-близката бъдеща есен, през тази есен; есенес. Приготвиха набързо всичко, що трябваше, и есента след Димитровден — .. — направиха и сватбата. Т. Влайков, Съч. II, 94. Есента доби тя / момчана рожба. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. Ако летото не даде, за есента нема що. СбНУ VIII, 232. Есента малкото момче ще стане ученик — първокласник.
◊ Към есен(та). Разг.; Къде есен(та). Диал. През периода, когато настъпва, идва есента, когато наближи есента. Той [Станислав] ся готви къде есен да си излезе за към отечеството. АНГ I, 410. На поп Марка синът днес си отхожда за в село. Аз ся надея къде есен да свръша нечто за него. АНГ I, 371. Тая есен. Разг. През периода на близката (миналата или идващата) есен; есента, есенес. Ако ли ся видиш с него [Ступан] в Цариград, по-добре е само да му кажеш, че искаш от мене толкова пари, нъ щеш чакаш, ако не си дойда аз тая есен. АНГ I, 367. Ще цъфна като слива есен. Диал. Ирон. Няма да преуспея, няма да сполуча в нещо.