ЀСЕНЕН

ЀСЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който се включва във времетраенето на есента като годишно време, който е през есента. Измина лятото, заваляха дъждове, настъпиха есенни утрини и вечери. Г. Райчев, ЗК, 79. Но тая откъснатост от народа малката чета плащаше с тежки страдания: тя гладуваше често, мръзнеше в студените есенни нощи, четниците ходеха изпокъсани, боси, въшлясали. Д. Талев, И, 620. Интензивността на ултравиолетовата радиация е най-голяма през есенните месеци. Пр 1952, кн. 6, 50. Домакинята, възхитителна в своя скъп, но практичен тоалет за приеми на открито в условията на есенния сезон, говореше с любов за цветята си. Й. Попов, ИЖП, 58. Тии [гърците] ся съветуваха, изпитваха, прегледваха, а както есенний ден е много кратък, то в туй им съветвание и прегледвание премина доста време. Б. Димитров, Я I (превод), 144.

2. Който е характерен за есента, присъщ на есента като годишно време. Студеният есенен вятър хвърляше в лицето ѝ мокри листа, пронизваше снагата ѝ с ледените си повеи. И. Петров, НЛ, 170. Сипеше се един от тези студени есенни дъждове, които свличат небето до покривите на къщите, повалят листата на дърветата и навяват тъга на душата. Б. Болгар, Б, 91. Откъм полето, гдето на пожълтелите поляни грееше меко есенно слънце и беше тихо, се зачуха далечни плахи звънчета. Й. Йовков, ЧКГ, 223-224. Селото се пробуди в мъгла. Гъста есенна мъгла. Елин Пелин, Съч. II, 179. Какво би, що би, мина се, / мина се лето проклето, / паднала слана есенна, / послани гора зелена. Нар. пес., СбВСтТ, 747. ● Поет. Старата дъбова гора,.., глъхнеше вече под есенната си позлата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 88. Един художник така защищава картината си. Тук есенна охра, а тук крещящо жълто. В. Панайотов, НЧ, 137.

3. Който става или се извършва през есента като годишно време. Но половината от земята остана незасята: машинно-тракторната станция не успя да изпрати достатъчно трактори за есенната оран. А. Гуляшки, ЗР, 234. Това лято плодородието беше добро, при хубаво време и обилна влага се привършиха и есенните сеитби. Й. Йовков, Ж, 1945, 56. Върти се чичо Дяко като омагьосан около кончето,.. и си мисли: — .. Да ми падне да си го похраня както аз си знам, че като го доведа на есенния панаир, който ме види, зяпнал да остане. Чудомир, Избр. пр, 210. Голямо есенно събитие в града е фестивалът на изкуството и трагедията, така наречените Димитрии. Е, 1979, бр. 20, 4. Аз далеко вече заминавам — / не ми е жал за мойта майка, / .. / най ми е жал за есенни седянки. Нар. пес., СбНУ ХIVI, 226-227. // За растение, цвете и др. — който цъфти или дава плод през периода на есента. Ангелина се щураше в градинката си, прибираше семена от летните цветя и поливаше есенните. А. Страшимиров, ЕД, 52-53. — Аха, хризантеми! — .. Не предполагах. — Имаме, запазени са само за тебе — последни есенни цветя. Г. Райчев, Избр. съч. I, 178. Децата и момите се кичеха вече с есенни корави цветя, с печални болезнени шарки. Елин Пелин, Съч. III, 74. Во сладкий сок е тя на есенния грозд, / прикътан в завета на лозовата шума. П. П. Славейков, Събр. съч., 158. Есенните ябълки и круши бяха натежали от плод. // За житни култури — който се сее и пониква през есента. Противоп. пролетен. Времето пригади за оран. Тополчани тръгнаха из полето и в десетина дни засяха есенните ечемици. К. Петканов, Х, 67. Просата бяха още зелени, защото бяха есенни и тамам бълваха клас. Ц. Гинчев, ГК, 321. Есенната пшеница вече беше класила.Есенни посеви. // Разг. За животни и птици — който се ражда през

есента. — Винке, я улови, щерко, едно от есенните пилета и извикай батя си да го заколи. Сл. Трънски, Н, 118.

4. Обикн. за облекло и под. — който се носи или използва през есента. През отвора на ключалката видях да влиза в хола Муци. Беше облечена в сив есенен тоалет. Й. Демирев и др., ОС, 105. Есенни обувки. Есенен костюм. Есенно манто. Обр. Планината смени отново разкошната си есенна дреха и отново облече дебелия си бял ямурлук. Д. Талев, И, 621.

◊ Есенен минзухар. 1. Вид син минзухар, който цъфти през есента. Crocus pallasianus. 2. Кърпикожух; мразовец. Colchicum autumnale. Есенният минзухар (..), който краси ливадите, е много вредно растение. ПН, 1932, кн. 4, 63. Есенна жълтица. Бот. Многогодишно медоносно растение, с разклонено стъбло и с разположени по върховете на клонките цветни кошнички. Leontodon autumnalis. Есенната жълтица представлява ценно медоносно растение. Н. Виходцевски, НЕР, 36. Есенно време. Разг. През периода на годишното време есен, през есента. Че есенно време, когато тръгваха хора по скеля, излизаха разбойници и ставаха обири — това беше вярно. Й. Йовков, ВАХ, 29. Случвало ли ви се е,.., да се намерите на полето есенно време, вечер, когато пълноликата месечинка срамежливо плува сред ясното небе? Т. Влайков, НУ, 214. Есенно равноденствие. Астрон. Денонощието на 22-23 септември, когато денят и нощта в Северното полукълбо на Земята са равни по времетраене и започва астрономическата есен. На 23 IХ. .. слънчевите лъчи падат перпендикулярно на екватора .. Тогава по цялата Земя денят е равен на нощта. Денонощието на 23 IХ се нарича есенно равноденствие. Геогр. VIII кл 1958, 16. Точка на есенното равноденствие. Астрон. Точката, в която центърът на слънцето пресича небесния екватор на 22-23 септември и се отнася за Северното полукълбо на Земята. Насрещната точка II,.., е точката на есенното равноденствие. Там Земята е всяка година на 22 септември. Тогава отново настъпва изравняване на деня и нощта. Г. Томалевски, АН, 1000.

Списък на думите по буква