ЕСЕНЕС —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСЕНЀС нареч. Разг. 1. През периода на есента, през есенно време; есен, наесен. Друга година още есенес предвидливата птица задръстваше хралупите със своите запаси — купища жълъди, лешници и дренки. П. Бобев, ГЕ, 31. Както есенес, / кога задухат вихри мразовити, / едно по друго капят в тъмний лес / листата,.., / така и всички нечестивци с бяс / във лодката ще паднат на Харона. К. Величков, Ад (превод), 29.

2. През последната изминала есен или през най-близката предстояща есен; през тази есен. По-нататък стърчаха като забити колчета в земята останките на отрязаната есенес царевица. Кр. Григоров, Н, 25. — Какво ще пазарувам през зимата? Всичко си бяхме накупили есенес. А. Каменова, ХГ, 219. "Ако не през лятото — есенес, щом узреят трънките, но той сигурно ще хвърли топа! — пресмяташе поп Иван на ума си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 8. Петър се е прибрал за зимата, есенес хайдуци обраха манастира и го запалиха. Д. Яръмов, БП, 54. Есенес, кога бях в Букурещ, ми ся чини, че мя питахте, прибрал ли съм сичките пари, за които ми бяхте назначили в пусула от Едрене. АНГ I, 395. ^● С предл. от, до, към, къде, около. От есенес отвориха и женско училище в София. АНГ I, 513.