ЕСЕНЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСЕНЀШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Разг. Който е останал от есента, от последната изминала есен. Една въздишка на отмора долетя откъм Ибър и донесе миризма на пряспа, на трева изгнила, есенешна, миризма на старо, смесена с миризмата на зелено и тръпчиво. Н. Хайтов, ШГ, 192. Между есенешните високи и мъртви треволяци по слоговете бяха поболи млади стръкчета трева. Ил. Волен, МДС, 128.