ЕСЕНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСЀНИНА ж. Диал. Есенница. Ще си ида да обида, / да обида синурето, / синурето, все полето — / есенина класила ли е, / пролетница никнала ли е? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 165. Есенини не класили, / пролетнини не никнали. / Весел ойде, сърдит дойде. СбАИ I, 327. Той [юнакът] си сбира дребна просия / от орачи зимнината, / .. / от копачи есенина. Нар. пес., СбНУ СбВСт, 117.