ЕСЕННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀСЕННИК, мн. няма. Поет. Есенен вятър. На децата дядо Антип не даваше,.., и прах да падне; така ги гледаше,.. А щом зашушнеше тъжно, продължително студеният есенник и ударяше селският барабан за училище, още на другия ден изпращаше Анка и Лозица. Ил. Волен, БХ, 74-75. Есенникът шуми в клоните / и рони сухите листа. БР, 1931, кн. 6, 200. Тез цветя окол мен, що цъфтят / пак ли есенник лих ще отнеме? Д. Дебелянов, БСб, 1910, кн. 3, 195. Есенник лих прошумя / .. вихром разгонил съня си. Н. Лилиев, Звено, 1914, кн. 4-5, 225.