ЕСЕНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀСЕНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Есенен; есенешен, есенечки. Жито и други есенески посявки стават спорно, обаче не са доста за прехранване на жителите от ненамиране орачески ръце. Ив. Богоров, КГ, 90. "Леле Боже, леле мили Боже! / Дай ми, Боже, пролетски гърмежи, / дай ми, Боже, есенски дожеи." Нар. пес., СбБрМ, 462. Невеста ми е есенеска слана, / що ке ослане — сѐ ке изгоре. П. П. Славейков, КНП, 119. — Иванчо, братче по-малко, / да кажеш, брайно, на мене, / .. / дали е лете пролете, / али е време есенско. Нар. пес., СбНУ VII, 90.