ЕСЕНЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСЀНЦИЯ ж. 1. Концентриран, обикновено спиртен разтвор на етерични масла и на природни или синтетични ароматни вещества и масла, употребяван в химическата, фармацевтичната, парфюмерийната и хранителната промишленост. Спиртните разтвори на лекарствата се наричат тинктури, на смолите — лакове, а на етеричните масла — есенции. Хим., Х кл, 1958, 47. Въздухът беше напоен с упойващата миризма на шоколад, ванилия и разни фруктови есенции. Ал. Бабек, МЕ, 133. Лимонена есенция. Плодова есенция.

2. Разш. Рядко. Силно концентриран, силно наситен парфюм. Поръсила се е с есенция и където мине, като че разнася мирис на цъфнали рози. Кр. Григоров, Р, 106. Гуляеше с тях до късно, а тръгнеше ли за вкъщи, мажеше зъбите си с есенция, за да не мирише на тютюн и алкохол. К. Кръстев, 43. От тялото ѝ лъха тънък мирис на люлякова есенция и пудра. П. Михайлов, ПЗ, 64.

3. Хим. Силен разтвор на някакво вещество, който при употреба обикновено се разрежда. Оцетната киселина се смесва с вода и спирт във всяко отношение. Нейният 70-80%-ен воден разтвор се нарича оцетна есенция, 3 до 5%-ният ѝ воден разтвор се нарича оцет. Хим., Х кл, 1958, 67.

4. Хим. Концентрирано вещество, представляващо маслена течност, най-често ароматно, етерично масло, получено като извлек от листата, плодовете или цветовете на някои растения, най-често чрез дестилация; масло. Розова есенция. Евкалиптова есенция.

5. Прен. Книж. Най-главното, същественото в съдържанието на нещо; същина. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се ста‑

рах да възпроизведа есенцията на печалната действителност. Ал. Константинов, БГ, 141. — Човекът е гордост на нацията, есенция на нейните героични добродетели. Л. Стоянов, Х, 118. Концерните бяха душата, есенцията, мозъкът на Германия. Д. Димов, Т, 512.

— Лат. essentia вер. през рус. эссенция