ЕСЀНЧЕ

EСЀНЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Разг. Цвете, най-често димитровче, което цъфти през есента. Есенчетата в градината храбро издържат на сланите и цъфтят до сняг.

2. Диал. Пиле, което се е излюпило в края на лятото или през есента; есеняче. Обади се най-напред едно голошиево дрезгаво есенче, сподири го с гърлест укор други стар петел. О. Василев, ЗЗ, 5. Пилетата есенчета се катереха по раменете ѝ, разрошваха косите ѝ, скачаха в престилката ѝ. Ст. Даскалов, ЗС, 195. — Хем, свате, да не останеш гладен!.. Вземи си от пилето, много му е крехко месото, есенче е... Г. Караславов, С, 85.

3. Вид син минзухар, който цъфти през есента; есенен минзухар (Вл. Георгиев и др., БЕР, I).

Списък на думите по буква