ЕСЕСОВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСЀСОВЕЦ, мн. ‑вци, м. Истор. В Хитлеристка Германия — военослужещ в немските отряди за охрана или в особените наказателни части на фашистката германска армия. — Не, няма ги вече есесовците. Те са история. И тяхното пъклено дело в Бухенвалд е история, която никога не бива да се забравя... П. Велков, СДН, 466. Към три и половина часа по шосето към селото, в дясно от котата, се зададоха шест камиона, натоварени с есесовци в черни униформи. П. Вежинов, ВР, 278. Зад камерата стоят есесовци с готови за стрелба автомати. П, 1991, бр. 9, 8.

— От нем. съкр. SS (Schutzstaffel) 'отряд за охрана' през руски.