ЕСКАДРО̀Н

ЕСКАДРО̀Н м. Воен. Войсково подразделение в редовната кавалерия, което съответства на рота в пехотата, състои се от 100-150 конници, и се командва от един командир. Обадиха се фанфарите на конницата. .. Най-напред се появи един ескадрон с високо знаме. Войници и коне задръстиха хоризонта. А. Каралийчев, ПГ, 161. Наблизо се намираше казармата на 5-и конен полк, но в нея напоследък бяха останли малко войници, около два ескадрона. Ж. Колев и др., ЧБП, 140-141. Хора и коне се объркаха,.., всеки бързаше да се намери на седлото, изправените пики една след друга се отскубнаха от земята и в няколко секунди само,.., ескадронът летеше из полето. Й. Йовков, Разк. I, 132. В утрото на светла ера, с факела на нова вера, / идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.

— Фр. escadron през рус. эскадрон. — Цариградски вестник, 11. II. 1856.

Списък на думите по буква