ЕСКАЛАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСКАЛА̀ТОР м. Подемно-транспортно устройство във вид на пълзяща стълба с непрекъснато движещи се стъпала, което се използва за превоз на хора от един етаж на друг в големи обществени, административни, търговски сгради, в гари, аерогари, метростанции и др. Край подвижните стълби [в магазините] стоят млади момичета в униформи, които поздравяват всеки новодошъл.. Момичето на нашия ескалатор гледаше да не пропусне нито един посети‑

тел... К, 1963, кн. 2, 34. По широките мраморни стълби, по ескалаторите, по празнично украсените етажи се носеше тъпото и непрекъснато празнично боботене на хиляди гласове. Д. Кисьов, Щ, 392. В големия универсален магазин тя [момичето] влезе, колкото да се постопли.. Навалицата я повлече към ескалатора. Л. Михайлова, Г, 162.

— От англ. escalator.