ЕСКИДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕСКИДЖЍЯ
ЕСКИДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи. Остар. и диал. Човек, който търгува с вехти неща; вехтошар. — Силата му [на тате] — толкова. И той си е "ескиджия", ама името му Хаджия.. Нека ми се перчи пак. Ст. Чилингиров, ХНН, 150.