ЕСКИМОСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕСКИМО̀СКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до ескимос1, който е свързан с ескимос1. Жителите на острова са предимно преселници. Туземното ескимоско население е почти унищожено. Сега в тази английска колония няма повече от хиляда и петстотин ескимоси. Г. Белев, КВА, 45. Големи лодки, снабдени с мотори, са заели мястото на старите ескимоски каяци. ПН, 1934, кн. 2, 28. Пътешествениците по северните страни разказват, че ескимоските колиби, които нямат врата, биват доволно топли. Знан., 1875, бр. 17, 261. Ескимоски език. Ескимоски нрави.
2. Като същ. ескимоски м. Ескимоски език. В началните училища на Чукотския национален окръг се изучава писмено ескимоски.