ЕСКО̀РТ

ЕСКО̀РТ, (рядко) мн. ‑и, след числ. ‑а, м. Книж. 1. Специална въоръжена група, полицейска или войскова част, която конвоира, придружава като охрана, транспорт, обоз, пленници, арестанти и под.; конвой. Пратениците, ведно с откупа, придружени от 30 души кавалерийски ескорт, напуснали селото Банско и заминали за Сер. Бълг., 1902, бр. 456, 3. // Разш. Придружаващо(и) някого или нещо лице (лица), за да го пази или следи; охрана. Гермаски офицери шумно и весело бърбореха на френски с няколко момичета, придружени от гувернатките си. Модното благоприличие изискваше двадесетгодишните аристократки да се разхождат под ескорта на старите повехнали моми. Д. Добревски, БКН, 73. С досада, но и с известна нотка на гордост, констатирам, че две минути по-късно пешеходният ескорт се заменя с автомобилен. Б. Райнов, ГН, 199.

2. Представителна военна част от гвардейци или др. команда, която съпровожда, посреща или изпраща официално високопоставено лице, делегация и под. при пътуване, церемония, шествие и др. Когато войските излязоха извън града, княжеският ескорт ускори своя ход и скоро изчезна в далечината. В. Геновска, СГ, 371. Точно в определения час при източния вход на двореца се показа малка група конници.. След няколко мига княжеският ескорт затрополя глухо по оснежената улица. К. Константинов, ППГ, 103. Гвардейски ескорт. Моторизиран ескорт. Почетен ескорт.

3. Воен. Временно съединение от бойни кораби или самолети за охрана на плавателни съдове и други превози на войски и товари. Въздушен ескорт. Морски ескорт.

— Фр. escorte.

Списък на думите по буква