ЕСНАФИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСНА̀ФИН, мн. еснафи, м. Еснаф. В турско време еснафът беше голямо нещо, а на еснафина вярваше и самият падишах. Ст. Чилингиров, ХНН, 184. Беше се преселил от едно балканско село преди години, знаеше да щави овчи кожи и да шие кожуси.. Беше честен човек, еснафин. Кр. Григоров, И, 76. Бащата, ако е еснафин човек, сутре рано ще иде на дюгене си, или по занаята си. Китка 1886, кн. V, 4-5. В тоя очерк има отражение на нещо много лично: този, когото еснафинът съветва да не се меси в обществените неправди, е самият автор. Г. Цанев, СИБЛ, 226. — Ти, Поливанов, си ужасно ограничен човек, еснафин. Г. Райчев, Избр. съч. II, 137. — Бре какъв еснафин си бил, Нецо! .. Да не е у твоето, казваш, а у чуждото може. Ст. Даскалов, ЕС, 353. — Аз съм еснафин човек, занаятчия. Д. Спространов, ОП, 104. Беше облечен просто. Би могъл да мине за средна ръка еснафин, а и заговори като майстор, който главява чираци. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 13.