ЕСНАФЛЪ̀К

ЕСНАФЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. 1. Остар. и диал. Еснафство (в 1 знач.); еснаф. Тук,.., ще кажа нещо повече за тогивашните еснафлъци, като до колко сила и власт са имали те. ВЦ, 1888, кн. 20, 23. В Китка VI разказах нещо в кратце за началото от дето се води еснафлъкът,.. Тук ще разкажа за състава; както и за действията на еснафите. ВЦ, 1888, кн. 20, 21.

2. Разг. Само ед. Неодобр. Еснафщина; еснафство. — Твоят трудолюбив хазаин — злъчно каза тя, — и той ми е отнел най-малко пет години!.. Клюки, еснафлък... По дяволите! К. Калчев, ДНГ, 83. Семейният еснафлък се оказа, че ще празнува по домовете.. А той мечтаеше за нещо по-друго, по-интимно. Г. Узунов, НР, 51. Понякога денят продължава или завършва с другарска трапеза. Но дали това е достатъчно? Не измества ли банкетът нещата към един нов еснафлък. С. Северняк, П, 381.

— От тур. esnaflik.

Списък на думите по буква