ЕСНА̀ФСКИ

ЕСНА̀ФСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до еснаф и до еснафин. Той [Колю Фичето] е един от най-самобитните майстори, минали през суровата школа на нашите еснафски организации и запазили нещо от тяхната патриархалност. Ст. Михайлов, БС, 110. Еснафски калфи, млади търговци, писари,.. — всички тия млади хора се редяха на големи тумби, весели, жизнерадостни и пъргави. Й. Йовков, ПК, 46. Със старата селска идилия беше свършено: тя отстъпи място на еснафските тезгяхи. Ив. Хаджийски, БДНН I, 87. След като ма записаха и в еснафския тефтер, въведоха ма вътре в одаята при калфите и чираците. З. Стоянов, ЗБВ I, 64. Всякой един член от еснафа е длъжен да изпълнява еснафский закон. Н, 1888, кн. 5-6, 502. — Моето щастие се състои в тия бисквити, в тоя коняк, в тоя конфитюр.. А те ми казват: "Не, това е еснафско щастие." М. Марчевски, П, 110. — Ти от една философия разбираш, еснафската. Такива сте всички еснафи. Хвалите се с тертипите си и с къщите си като чорбаджии. Ем. Станев, ИК I и II, 175. — Слушайте, Кънчев — кресна изведнъж той [директорът],.. Моля, оставете ме сам и не ме бъркайте във вашите твърде еснафски грижи за удобство. П. Незнакомов, ХР, 133. Еснафски бит. Еснафско благополучие. Еснафски морал. Еснафски предразсъдъци.

ЕСНА̀ФСКИ

ЕСНА̀ФСКИ нареч. Както еснаф (в 1 знач.), по начин, който е присъщ на човек еснаф. Той обичаше честното лице на тоя работник,.., но нито веднъж не се отпусна,.. Дърпаше се настрана, еснафски пестеше пари.. М. Грубешлиева, ПИУ, 300. Разсъждаваше по еснафски, че умният човек и без помощта на книгите може да стане ачигьоз. З. Стоянов, ЗБВ I, 88. Когато един человек е трудолюбив,.., то той, ако не стане много богат, то не ще е и сиромах, а ще си живее еснафски средничко. Нап., 1875, кн. 4, 53.

Списък на думите по буква