ЕСНА̀ФСТВО

ЕСНА̀ФСТВО, мн. няма, ср. 1. Всички занаятчии като цяло; занаятчийско съсловие; еснаф. Празничният ден разделяше веднага,.., цялото гражданство на три: еснафство, чиновничество и офицерство. Ст. Чилингиров, ХНН, 129. Преди освобождението в общия подем на племето ни селянинът и селото не личат: всичко е съсредоточено в нашето еснафство. А. Страшимиров, ЕД, 5. Младият прилепски общественик [Кусев], който със страстните си речи увличал младежта и будното еснафство на своя град, произнесъл реч пред събраните представители на българския народ. К. Странджев, ЖБ, 11. В тези романи той рисува живота на нашия народ от освобождението от турско иго до Балканската война, разкрива живота на разпадащото се еснафство. РД, 1950, бр. 116, 2.

2. Неодобр. Духовна ограниченост; еснафщина. Можеше ли Мери да се преструва, че тя е особен вид интелектуалка, че презира еснафството, самодоволството и дребния домашен свят на омъжените? Бр. Йосифова, БЧМ, 44. С ръка на сърцето трябва да признаем, че у нас има и посредственост, и примитивни разбирания за изкуството, угодничество, устроителство, кариеризъм, еснафство. ЛФ, 1956, бр. 9, 2. Тук се сблъскваме и с една от основните проблеми на романа,.. Това е страстната ненавист на автора и на Кондарев към еснафството, което тегли душите назад. Лит. ХI кл., 331.

3. Събир. Пренебр. Духовно ограничени хора. — Как можахме да се натикаме в тоя квартал? — закърши ръце Хронева. — Наоколо е само простотия и еснафство. П. Незнакомов, СНП, 52. В този спектакъл Методи Андонов ще осмее нищожния свят на еснафството, където няма борчески подем и духовни тревоги, а царят дребнави страсти, невежество, незначителни умствени интереси, леност. ВН, 1960, бр. 2704, 1.

Списък на думите по буква