ЕСПЕРА̀НТО

ЕСПЕРА̀НТО мн. няма, ср. Най-разпространеният изкуствен международен език, създаден в 1887 г. от варшавския лекар Л. Заменхоф, който ползва латиницата за писменост, има опростена граматика и е основан на лексика предимно от романските езици. На есперанто днес говорят и пишат милиони хора. ЛФ, 1958, бр. 18, 4. — Хубаво е,.., да знае човек есперанто. Така си мислех аз и едно време, когато го научих. Тогава бях отчаян привърженик на този международен език. П. Велков, СДН, 81. Беловласият добродушно прие извиненията и съобщи, че е есперантист. .. Тяхната група подготвила драмата "Иванко убиецът на Асеня", преведена на есперанто, и тръгнала да пропагандира международния език. Ив. Остриков, СБ, 18.

— От исп. esperant 'който се надява'.

Списък на думите по буква