ЕСТАКА̀ДА

ЕСТАКА̀ДА ж. Спец. 1. Строителна конструкция във вид на мост, изградена на подпори или колони от бетон, стомана или дърво, над повърхността на земята (понякога над водата) и обикновено проходима отдолу, върху която минава шосеен или релсов път, газопровод, водопровод или друга комуникация. По съвременните естакади на подбалканската магистрала има много голямо движение.

2. В големите промишлени предприятия — такова съоръжение, чрез което обикн. се транспортират материали. След успешното изпробване на въжената линия,.. дойде ред на естакадата за мергел. НА, 1960, бр. 3715, 1-2. В най-долната част на завода е парокотелната централа с 85-метровия комин и дълга бетонна естакада за превозване на въглища. ВН, 1960, бр. 2901, 1. Към .. трошачно отделение се добавиха открита естакада и пресевна инсталация с три огромни бункера за трошен материал. Тр, 1963, бр. 286, 2.

— От фр. estacade през рус. эстакада.

Списък на думите по буква