ЀСТЕН

ЀСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Съестен; хранителен. Той и конярчето стягаха и товареха добитъка с потребните вещи и естни припаси на пътниците. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 31.

Списък на думите по буква