ЕСТЕРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀСТЕРИ мн., ед. (рядко) естер, м. Хим. Течни или твърди органични вещества, сложни етери, получени при съединяване на неорганичните и органичните киселини с алкохоли, и употребявани в химическата и хранително-вкусовата промишленост. В присъствие на концентрирана сярна киселина оцетната киселина взаимодействува с алкохоли и образува естери. Хим. Х кл, 1965, 67. Естерите са органични съединения, молекулата на които съдържа киселинен и въглеводороден радикал, свързани чрез атом кислород. Хим. Х кл, 1958, 78. Мастите,.., влизащи в състава на протоплазмата, са добре проучени. Това са естери на глицерина с определени висши мастни киселини. ПН, 1932, кн. 4, 57. Глицеринов естер. Етилов естер. Фосфатен естер. Холестеринов естер.

— От нем. Essig 'оцет' + етер.