ЕСТЕСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСТЀСТВЕНОСТ, ‑стта̀, мн. няма, ж. Качество на естествен човек, на поведение, държание, реч, характер и под., присъщи на естествен човек с непринудено държание; непринуденост, неподправеност. Противоп. изкуственост, превзетост. Верността и естествеността, с които е предадено всичко,.., придават висока цена на картината. К. Величков, ПР, 206-207. Когато историческият параход се промъкнал край ряховските лозя и ги подминал заедно с града,.., благоразумието, което мъчело и убивало естествеността — побягнало и се удавило в Дунава. З. Стоянов, ХБ, 299. — А косата ѝ [на жената] къса, но инак самата естественост,.., мяза на слънцето по залез. Ал. Томов, П, 76. Спокойно и уверено Попова изгражда образа на младата учителка, като деликатно подчертава естествеността на нейните постъпки, непринудеността на цялото ѝ поведение. ЛФ, 1958, бр. 47, 3. Беше невероятно, че тъкмо у една ресторантска певица имаше толкова неподправена естественост, такава уютна прямота. С. Северняк, ВСД, 45. А пък чистотата изискува естественост, что е основана на хубостта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 167.