ЕСТЕСТВОИЗПИТА̀ТЕЛ

ЕСТЕСТВОИЗПИТА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Учен, който се занимава с изследване, обикн. експериментално, в областта на естествените науки. Световноисторическо значение на естествените науки имат откритията на гениалния английски естествоизпитател Ч. Дарвин. Ист. VIII кл, 135. Някои европейски естествоизпитатели, които са пътували по Рила, намират голямо сходство между нейната фауна и фауната на Татрите (северните Карпати). Ив. Вазов, Съч. ХV, 59.

2. Разш. Лице, което любителски изследва, изучава растителния и животинския свят и обикн. колекционира растения, животни, минерали и др; естественик. Стотици и хиляди селскостопански труженици се занимават с отглеждане на растения и животни. Създават десетки дружества на естествоизпитатели. Хр. Одисеев, ТН, 10.

Списък на думите по буква