ЕСТЕТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСТЕТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Остар. Книж. Теоретик на изкуството, специалист по естетика; естет. Не е рядко, щото великите художници да са влияли върху критиката. Сент-Бьов претърпя могъщото макар и преходно въздействие на романтическия гений на Виктор Хюго;..; И естетиците на символистическата школа намериха своето откровение в знаменитите четири стиха на Бодлера. Худ., 1906, кн. 4-5, 20.

2. Привърженик на естетизма като философско течение.