ЕСТЕТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕСТЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който отговаря на изискванията за красиво, хармонично, изящно, пре‑

красно; красив, изящен. Всичките стихии и всичките страсти, във видимата и невидимата натура, олицетворени в богове и богини, — това е било религията,.. Религия лесна, блага и естетична, като всичко, което са създали гърците. К. Величков, ПССъч. III, 43. Всичко, в което се откроява животът е хубаво, е естетично. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 155. Всичко е направено много прецизно, снимките са ясни, таблото е естетично. Ст. Стратиев, ПП, 65.

2. Естетически. Най-значителни между белетристичните творби, които са удовлетворявали естетичното и общо духовно любопитство на средновековния българин, са: Троянската притча (..), Александрия (..), повести за Соломона. Г. Константинов, ПР, 4. Естетичното въздействие би било много по-силно и по-трайно, ако талантливо предаденият разказ или драматично напрегнатите моменти се оживят с по-богати в емоционално отношение багри. С, 1955, кн. 2, 186. Мария бе заповядала на слугинята да приготви хубава вечеря и дори сама взе участие в нареждането на масата. Костов огледа сложената маса критично и остана поласкан от вниманието на Мария. Да, тя имаше естетичен усет, беше момиче със стил. Д. Димов, Т, 86. Изложбите в своето образователно и възпитателно значение са школа за естетично, етично и културно усъвършенствуване. БД, 1909, бр. 8, 1.

◊ Естетичен идеал. Остар. Изк. Естетически идеал. — Красотата е предшествувала всяко понятие за добро и зло и тя ги е създала. Какво ще речеш на това? — Георгиев сне пенснето и го сложи върху книгата. — Стари мисли, господин Георгиев, отпреди войната,.., когато ни сочехте естетични идеали. Ем. Станев, ИК I и II, 50.