ЕТАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТА̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. 1. Който се отнася до етаж (в 1 знач.). Пешо и Коста влязоха във входа малко подтиснати от неочаквания спор.. На етажните площадки те несъзнателно поспираха за миг и подозрително поглеждаха затворените врати. П. Вежинов, СО, 32. На етажната площадка неволно се ослуша — дали няма да чуе, пак да трака пишеща машина? П. Вежинов, НБК, 27. Етажна врата. Етажен асансьор. Етажна плоча. Етажно отопление.

2. Който е във вид на етаж, който е на една и съща равнина. Качествените и количествените промени в светлинните условия от повърхността на короната на дърветата към почвата обуславят етажно разполагане на растенията. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 62.

3. Който се състои от части, една над друга; стъпаловиден. Почвен профил в ливада показва, че етажно разположение имат не само надземните части, но и подземните. М. Воденичаров и др., ЕБ, 52.

◊ Етажна собственост. Юрид. 1. Собственост върху етаж или част от етаж, чиито общи части са в неделима собственост на притежателите. 2. Разг. Жилищна сграда с различни притежатели на отделните апартаменти и съсобственост на терена и общите части на сградата (фоайета, стълби и др.).