ЕТАМАЖОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТАМАЖО̀Р м. Остар. 1. Генерален щаб. Н. Височество Омер паша съдружен с главатарите на етамажорите от 2-та и 3‑т?та царски орди.., пристигна на 16 юния в четвъртък в Русчук. Дун., 1866, бр. 83, 1.

2. Лице, което работи в този щаб. И на това извънредно съдилище присъствуваха всичките веляетски етамажори и правителствени чиновници. Дун., 1876, бр. 1092, 49. Пусна ся [воденицата] да работи часа по пет пред присъствието на Н. В. главния веляетски управител и на другите етамажори и чиновници. Дун., 1876, бр. 1072, 2.

— От фр. état-major.