ЕТЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀТЕ частица. Диал. Ето. — А бре, побратиме, научи, дека и ти си бил гръбав кико мене, па ете си се изцерил. СбНУ ХLIХ, 399. Кога утре изутрина / дребни звезди разказаха, / месечина рог зададе, / ете Кана къде иде / гола, боса, гологлава. Нар. пес., СбБрМ, 481. Не послуша я луд гидия, / .. / та си заведе бре левен Цвета / у неговите равни дворове, / .. / — Хей фала ти, мале, стара мале, ете ти, мале, отмяна, / тебе отмяна, а мене либе! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 7.