ЕТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀТЕР1, мн. няма, м. 1. Само ед. Остар. Физ. Според остаряло физическо схващане — неподвижна еластична среда, особена хипотетична материя, вещество, което изпълва световното пространство и всички празнини, с което са обяснявали разпространението на светлинните и електромагнитните вълни. На Нютон били известни опитите на неговия съвременник Хюйгенс, който се опитвал да обясни светлината с трептенията на една въображаема среда, наречена етер, която обгръща всички тела и прониква в тях. Л. Митрани и др., ЗМ, 28. Етерът, според него [Хюйгенс], е особена, безкрайно разредена, идеално еластична материя, която запълва цялата вселена. Вл. Полянов, ПСС, 24.
2. Остар. Книж. Според представите на античността и средновековието — лека и подвижна материя, която изпълва цялото небесно пространство и всичко съществуващо. Според тази [вълновата] теория светлината представлява вълни, които се разпространяват с голяма скорост в особена предполагаема среда без тегло, запълваща цялото пространство, наречена етер. Физ. ХI кл, 141.
3. Прен. Книж. Въздушно пространство, небесен простор; ефир. Това ми даде свобода да изпея високо една българска песен, но само етерът я пое. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 12. Изведнъж ослепителен лъч проряза етера. К, 1963, кн. 3, 2. В прозирните вълни на етера безмерен, / на тези две опънати криле, / тук няма нито утре, нито вчера, / а долу е земята — стар географически релеф... Е. Багряна, ЗМ, 101. ● С предл. по. По етера се носеха бодрите звуци на весела детска песничка. △ Новината се разпространи светкавично по етера и всички радоиостанции и телевизии я извадиха на преден план в новинарските си емисии.
— От гр. αr2ήρ 'горен въздушен пласт', 'небе' през нем. Äther — сп. Читалище, 1871, кн. 24.
ЀТЕР2 м. Хим. 1. Само ед. Органическо съединение — безцветна, леко изпаряваща се течност с остра миризма, употребявана като разтворител в химическата, парфюмерийната промишленост, за упойка и дезинфекция в медицината. Етерът е продукт, който се получава от въздействието на сярната киселина върху алкохола. Той разтваря гърмящия памук, много смоли, мазнини и масла. Т. Долапчиев, ЛОП, 36. Електрическата искра може да запали една угаснала свещ, да подпали етер, спирт. Ив. Богоров, КП, кн. 5, 22.
2. Само мн. Органични съединения, течни и силно летливи вещества, в които един кислороден атом е свързан с два едновалентни въглеводородни радикала. Когато на хидроксилни производни се действува с водоотнемащи вещества (концентрирана сярна киселина и др.), получават се съединения, наречени етери. Хим. ХI кл, 1965, 117. Под действието на водоотнемащи вещества от две молекули алкохол се получават съединения, наречени етери. Хим. ХI кл, 1958, 139. △ Етери на целулозата.
— От гр. αr2ήρ 'небе, въздух', — сп. Читалище, 1870, кн. 3.