ЀТЕРЕН

ЀТЕРЕН1, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Физ. Книж. Който се отнася до етер1. Предполага се, че съществува някаква етерна среда, в много отношения имаща същия строеж, както и въздухът, но значително по-разредена, тънка, пъргава." Ив. Въжарова, ИН (превод), 271.

2. Прен. Индив. Безплътен, безтелесен; ефирен. Месеци наред ние бяхме ощастливени от прекрасни етерни утрини, когато небето разкриваше всичката си прелест, дарявайки земята с обилна роса. М. Арнаудов, Г, 114.

ЀТЕРЕН

ЀТЕРЕН2, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Хим. Който се отнася до етер2. Всички знаем, че като капнем малко етер върху ръката си, усещаме силно охлаждане — отнема се топлината от кожата и етерните капки много бързо се изпаряват. Физ. Х кл, 1951, 79. Нагряването на етерната пара и увеличаването на налягането ѝ показват, че става промяна в енергията на молекулите на етера. Физ. IХ кл, 1965, 184.

◊ Етерно масло. Остар. Хим. Етерично масло. Кристалният въздух е изпълнен с благоуханните изпарения на напоените с етерни масла растения и цветя. Пр, 1952, кн. 6, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род. Ал. Константинов, БГ, 41.

Списък на думите по буква