ЕТИКЕЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТИКЀЦИЯ ж. Книж. 1. Само ед. Установен ред, система от правила, определящи формите на общуване, държанието, поведението, обноските в даден обществен или професионален кръг, в зависимост от общественото положение, конкретната ситуация и под.; етикет². От така наречената етикеция ние .. вземаме .. всичко, което е продиктувано от възвишени мотиви и може да направи общуването ни по-топло, по-непринудено и по-красиво. НК, 1970, бр. 52, 8. Според тогавашната етикеция, бъдещите съпрузи трябва да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители. И. Петров, ПР, 16. Лекарката го смущаваше. Против всички правила на етикецията тя дори не пожела да седне, а стърчеше насред широкия салон. Л. Дилов, ЛБД, 165. В негова власт беше да прецени, дали да поеме ръцете на моряците най-напред, да размени някоя приказка с тях, а след това отдалеч да кимне на Даскала в духа на лицемерната етикеция. Е. Кузманов, ЧДБ, 13.

2. Обикн. мн. Самата форма на общуване, поведение; обноски. Най-силно впечатление са направили поклоните и реверансите на нашите делегати.. През време на поклоните великите държавници са се мушкали в ребрата и си шушукали: "Гледай ти, българи! Ние ги мислим за варвари, пък те, какви етикеции и какво салонно възпитание имали!" Хр. Ясенов, Събр. пр, 129. Тук никой никого не лъжеше, нямаше преструвка,.., не съществуваха правила и пусти етикеции. Играе ли ти са — скачай колкото искаш;..; настъпи ли та някой по невнимание — кажи му: "Сляп ли си та не виждаш!" З. Стоянов, ЗБВ II, 110. При това тя [Елена] и сама беше превзела доста нещо от нравите и привичките на своите господарки, от техните кокетства и етикеции, и от техния език, и в много неща се мъчеше да им подражава. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. VI, 237. Майсторите,.., стоели на първите редове. После тях идели калфите, а най-подир — младите чирачета, всичките с кръстосани на пояса ръце, по турската етикеция. З. Стоянов, ХБ, 63.