ЕТИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТИЛЀН м. Хим. 1. Само ед. Най-простият ненаситен въглеводород — безцветен горлив газ, употребяван за заваряване на метали и за добиване на полиетилен и др. съединения. Етиленът е безцветен газ със слаба етерна миризма. По-лек е от въздуха и е малко разтворим във вода. Хим. Х кл, 1958, 21. Като подложи на суха дестилация соли на мравчената и оцетната киселина, Бертло получи най-простите въглеводороди — метан, етилен, пропан и др. К. Манолов, ВХ, 304. От коксовия газ се отделя и етилен. Той се употребява за получаване на етилов алкохол и синтетични смоли и пластмаси. В. Цокова, ВС, 45.

2. Само мн. Етиленови въглеводороди; олефини. Ако във веригите [на ненаситените въглеводороди] има една двойна връзка, въглеводородите се наричат етилени (олефини). Хим. VII кл, 101.