ЕТИЛЀНОВ

ЕТИЛЀНОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Хим. Който се отнася до етилен. Обработването на плодовете с етилен става в етиленови камери. Д. Георгиев и др., ХР, 41. Етиленов окис. Етиленов хлорид.

◊ Етиленови въглеводороди. Хим. Ненаситени въглеводороди с една двойна връзка, образуващи хомоложен ред с първи представител етиленът; етилени, олефини. Етиленовите въглеводороди са ненаситени (непределни) въглеводороди, защото участвуват главно в присъединителни реакции. Хим. Х кл, 1965, 35.

Списък на думите по буква