ЕТИМОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТИМО̀Н м. Езикозн. При етимологичен анализ — най-старата, изходна дума или форма на дума, послужила за основа при образуването на съществуващата в съвременния език дума или група от думи.

— Гр. Vτυμον 'истинско значение на думата'.