ЕТИО̀ПЕЦ

ЕТИО̀ПЕЦ, мн. ‑пци и (рядко) етиопци — след числ. ‑пеца, м. 1. Мъж, който принадлежи към основното население на Етиопия, страна в Североизточна Африка; абисинец. Населението на Саудитска Арабия, което се състои освен от араби още и от негри, етиопци, иранци и др., живее в голяма нищета. РД, 1960, бр. 284, 4. Прочутото йеменско кафе е пренесено през ХI век от етиопците и по-късно се разпространило в Северна Арабия, Турция и Египет. П. Цолов, Й, 12. // Гражданин, поданик на Етиопия.

2. Мъж, който принадлежи към народите, населявали в древността земите на древна Абисиния; абисинец. — Някога живеех в далечен град, — отвъд Масър. И маг етиопец на младини ме научи съкровените тайни на магията. Н. Райнов, КЦ, 112. Със боговете, с богините вчера Отецът замина / за Океана на пиршество у етиопци правдиви. А. Разцветников, Избр. пр III, 18. В страната, която съставлява сегашна Нубия, живяли в старо време етиопците. Г. Йошев, КВИ, 30.

Списък на думите по буква