ЕТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до етика, който съответства на изискванията на етиката, морала, на нравствеността; етически. В мен все още е останало нещо от едновремешния мечтател за народническо поприще, от "личния нравствен подвиг", от човека, който се занимаваше с етични проблеми. Ем. Станев, ИК I и II, 346. Детските пиеси решително спомагат за развитието на актьорската фантазия, за облагородяване на чувствата, за изграждането на здрави, етични отношения. Т, 1954, кн. 5, 15. Мойсей е автор на един от най-старите законници в историята на човешките общества — така наречените "Десет божи заповеди". За нас те са прекалено елементарни, но на времето са играли огромна роля в етичното възпитание на народите... П. Вежинов, СП, 113. Хрисиянството, макар и най-съвършената етична система, иска твърде много жертви за нашето време. Р, 1926, бр. 231, 2.

2. Който се отличава с добри, чисти нрави, с висок морал, който отразява, изразява нравственост, морал; етически, нравствен, морален. Ботев е не само велик поет и революционер. Той и в частния си живот е високо етична личност, която не пренебрегва никакви свои задължения. Г. Белев, КР, 30. Да мислиш честно, да бъдеш етична натура, да бъдеш съвестен и човечен,.. — това съвсем не ще рече да бъдеш краен. Д. Немиров, Д № 9, 76. Новото изкуство [операта] трябвало да достигне драматичната и етична сила на античната трагедия. Пеене IХ кл, 63. Изложбите в своето образователно и възпитателно значение са школа за естетично, етично и културно усъвършенствуване. БД, 1909, бр. 8, 1. Етична постъпка. Етична проява.