ЀТНО

ЀТНО, мн. няма, м. Нов. Муз. Музикален стил, при който се използват елементи, мотиви от присъщия на определен народ, народност фолклор. Групата свири смес от стилове — фолк, техно, електро, етно. С, 2000, бр. 2630, 20.

— От гр. Vинпт ’народ’ през англ. ethno.

ЕТНО

ЕТНО-. Нов. Първа съставна част на сложни думи със значение:

1. Който се отнася до етнос и до етнически, напр.: етнокултура, етнолингвистика, етнопсихология, етноцентризъм, етногенезис, етномедицина и др.

2. Който е свързан с присъщите на определен народ или народност музика, носии и др., напр.: етномузика, етнооблекло, етностил и др.

3. Който се отнася до музикалния стил етно, напр.:етноджаз, етноконцерт, етномотив, етнопарче, етнопоп, етноритми и др.

— От гр. Vинпт ’народ’.

Списък на думите по буква