ЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕТНО-. Нов. Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който се отнася до етнос и до етнически, напр.: етнокултура, етнолингвистика, етнопсихология, етноцентризъм, етногенезис, етномедицина и др.
2. Който е свързан с присъщите на определен народ или народност музика, носии и др., напр.: етномузика, етнооблекло, етностил и др.
3. Който се отнася до музикалния стил етно, напр.:етноджаз, етноконцерт, етномотив, етнопарче, етнопоп, етноритми и др.
— От гр. Vинпт ’народ’.