ЕТНОГЕНЕЗИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТНОГЕНЀЗИС, мн. няма, м. 1. Етногр. Дял от етнографията, който изследва произхода, състава и развитието на населението в дадена страна, регион, населено място, континент, както и основните форми в неговата социална структура — племе, племенна общност, народност, нация.

2. Книж. Произход на даден народ, народност, племе, племенна група или на група народи. Археологията е мощно средство за правилното решаване на такива въпроси както тоя за етногенезиса на разните народи, в това число и българския. РД, 1950, бр. 151, 2. При изучаването на славянския етногенезис, много перспективни са такива науки като ономастиката, хидронимиката, топонимиката и зооботаниката. Е, 1981, бр. 24, 3. На читателя, който знае етногенезиса на различните племена, образували българската народност, може да изглежда, че всичко е ясно относно произхода на славяните. Е, 1981, бр. 24, 3.

— От гр. V2νος 'народ' + генезис.