ЕТНОГРАФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТНОГРА̀Ф м. 1. Учен, специалист по етнография; етнолог. Ст. Л. Костов беше учен етнограф и езиковед, вещ познавач на бита на българския селянин и работник — еснафин. Т, 1954, кн. 4, 12. Родопите крият в себе си неизчерпаем източник от богатства из всички области на науката, а особено важни са те за филолога, историка, археолога и етнографа. РН, 1905, кн. 4, 200. Проф. Христо Вакарелски е изтъкнат учен етнограф.

2. Лице, което издирва и събира етнографски материали, което колекционира предмети от народния бит и култура. Цани Гинчев бе и по време един от първите наши етнографи. Неговните първи сбирки датуват още от 1850 год. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. Тези факти [публикуваните от Каравелов народни песни] наистина произлизат от чисто научния интерес на етнографа. Б. Ангелов, ЛС, 210. Сега аз разбирам, че тоя човек имаше всичките качества за един отличен етнограф. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 59.

— Т. Шишков, История на българския народ, 1873.