ЕТНОГРА̀ФИЯ

ЕТНОГРА̀ФИЯ, мн. няма, ж. 1. Наука, която изучава етническия състав на народа, населението и неговото движение, материалната и духовна култура на народите, етногенетичните им особености, техния произход, разселвания, история и развитие. Първобитният човек не е създал писменост и за характера на неговата култура съдим по данните на археологията, етнографията и други науки. Пеене IХ кл, 55. Започнала сериозна подготовка: изучавали други езици, а също географията, историята и етнографията на страните, които искали да посетят. К, 1963, кн. 9, 9. Твърде много ценен материал в етнографията са между

другото и народните напеви. РН, 1905, кн. 4, 198. Изследвания по етнография. Институт по етнография. // Тази наука като учебен предмет, преподаван обикн. във висшите училища и университети. Изпит по етнография.

2. Учебник по този предмет. Взех от библиотеката историята, а етнографията ще взема от приятели.

3. Съвкупност от особености, характеризиращи бита, нравите, материалната и духовна култура на даден народ, народност, етническа група, или на населението от дадена страна, област, местност. Писателят, с помощта на своята ерудиция и историческа интуиция възкресява етнографията, нравите, бита, философията на миналото. ВН, 1955, бр. 184, 4. Неговата [на Кънчев] би?лиотека е богата; в нея не липсува нито едно важно съчинение,.., което се занимава с историята, географията, етнографията и статистиката на Балкански полуостров. Бълг., 1902, бр. 454, 2. Въпросът за етнографията на европейска Турция е дал повод на много разисквания. НБ, 1877, бр. 1, 258.

4. Научен труд, конкретно изследване по тази наука за определен дял от територията, район или населено място, с жители от определен етнос или етническа група. Етнография на България в два тома.Етнографията на проф. Хр. Вакарелски. △ Етнография на балканските градове през средновековието.

— Гр. V2νογρα5ία през рус. этнография. — в. Свобода, 1872, бр. 43.

Списък на думите по буква